ИЗПРАЖНЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; изпражня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Рядко. Отделям, изхвърлям изпражнения. Изведнъж вонята стана толкова гъста и ужасна, че почти загубих съзнание: йеху бяха наклякали по клоните на дърветата и масово се изпражняваха. Ем. Манов, ПУ, 118.


Източник: Речник на българския език (онлайн)